бил е умопомрачил

Речник на българския език

1. бил е умопомрачил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е умопомрачил е производна форма на умопомрача (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).