бил е умопобърквал

Речник на българския език

1. бил е умопобърквал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е умопобърквал е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).