бил е умопобъркал

Речник на българския език

1. бил е умопобъркал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е умопобъркал е производна форма на умопобъркам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).