бил е умил

Речник на българския език

1. бил е умил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е умил е производна форма на умия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).