бил е ужилил

Речник на българския език

1. бил е ужилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е ужилил е производна форма на ужиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).