бил е удивявал

Речник на българския език

1. бил е удивявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е удивявал е производна форма на удивявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).