бил е угодил

Речник на българския език

1. бил е угодил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е угодил е производна форма на угодя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).