бил е увил

Речник на българския език

1. бил е увил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е увил е производна форма на увия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).