бил е увенчавал

Речник на българския език

1. бил е увенчавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е увенчавал е производна форма на увенчавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).