бил е съюзявал

Речник на българския език

1. бил е съюзявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е съюзявал е производна форма на съюзявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).