бил е съюзил

Речник на българския език

1. бил е съюзил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е съюзил е производна форма на съюзя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).