бил е съсъществувал

Речник на българския език

1. бил е съсъществувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е съсъществувал е производна форма на съсъществувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).