бил е съперничил

Речник на българския език

1. бил е съперничил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е съперничил е производна форма на съпернича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).