бил е съоръжил

Речник на българския език

1. бил е съоръжил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е съоръжил е производна форма на съоръжа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).