бил е съгласил

Речник на българския език

1. бил е съгласил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е съгласил е производна форма на съглася се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).