бил е съвкупявал

Речник на българския език

1. бил е съвкупявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е съвкупявал е производна форма на съвкупявам се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).