бил е съвзимал

Речник на българския език

1. бил е съвзимал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е съвзимал е производна форма на съвзимам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).