бил е самопожертвувал

Речник на българския език

1. бил е самопожертвувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е самопожертвувал е производна форма на самопожертвувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).