бил е самообезличавал

Речник на българския език

1. бил е самообезличавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е самообезличавал е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).