бил е самовъзхищавал

Речник на българския език

1. бил е самовъзхищавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е самовъзхищавал е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).