бил е самовъзстановявал

Речник на българския език

1. бил е самовъзстановявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е самовъзстановявал е производна форма на самовъзстановявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).