бил е ръмолил

Речник на българския език

1. бил е ръмолил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е ръмолил е производна форма на ръмоля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).