бил е ръбил

Речник на българския език

1. бил е ръбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е ръбил е производна форма на ръбя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).