бил е разтрошавал

Речник на българския език

1. бил е разтрошавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е разтрошавал е производна форма на разтрошавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).