бил е разлюлял

Речник на българския език

1. бил е разлюлял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е разлюлял е производна форма на разлюлея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).