бил е разлудувал

Речник на българския език

1. бил е разлудувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е разлудувал е производна форма на разлудувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).