бил е развървял

Речник на българския език

1. бил е развървял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е развървял е производна форма на развървям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бил е развървял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е развървял е производна форма на развървя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).