бил е разбръщолевял

Речник на българския език

1. бил е разбръщолевял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е разбръщолевял е производна форма на разбръщолевям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).