бил е пробърборил

Речник на българския език

1. бил е пробърборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е пробърборил е производна форма на пробърборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).