бил е прилунявал

Речник на българския език

1. бил е прилунявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е прилунявал е производна форма на прилунявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).