бил е прецъфтял

Речник на българския език

1. бил е прецъфтял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е прецъфтял е производна форма на прецъфтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).