бил е преупълномощавал

Речник на българския език

1. бил е преупълномощавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е преупълномощавал е производна форма на преупълномощавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).