бил е превъоръжил

Речник на българския език

1. бил е превъоръжил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е превъоръжил е производна форма на превъоръжа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).