бил е поумълчавал

Речник на българския език

1. бил е поумълчавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е поумълчавал е производна форма на поумълчавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).