бил е посъвземал

Речник на българския език

1. бил е посъвземал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е посъвземал е производна форма на посъвземам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).