бил е попълзял

Речник на българския език

1. бил е попълзял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е попълзял е производна форма на попълзя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).