бил е попритворил

Речник на българския език

1. бил е попритворил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е попритворил е производна форма на попритворя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).