бил е попривършил

Речник на българския език

1. бил е попривършил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е попривършил е производна форма на попривърша (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).