бил е попрегорил

Речник на българския език

1. бил е попрегорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е попрегорил е производна форма на попрегоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).