бил е поотворил

Речник на българския език

1. бил е поотворил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е поотворил е производна форма на поотворя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).