бил е пообръгвал

Речник на българския език

1. бил е пообръгвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е пообръгвал е производна форма на пообръгвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).