бил е понапудрял

Речник на българския език

1. бил е понапудрял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е понапудрял е производна форма на понапудрям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).