бил е понавестил

Речник на българския език

1. бил е понавестил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е понавестил е производна форма на понавестя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).