бил е понабавил

Речник на българския език

1. бил е понабавил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е понабавил е производна форма на понабавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).