бил е поизцъклил

Речник на българския език

1. бил е поизцъклил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е поизцъклил е производна форма на поизцъкля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).