бил е позлословил

Речник на българския език

1. бил е позлословил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е позлословил е производна форма на позлословя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).