бил е позастоявал

Речник на българския език

1. бил е позастоявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е позастоявал е производна форма на позастоявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).