бил е позакоравял

Речник на българския език

1. бил е позакоравял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е позакоравял е производна форма на позакоравея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).