бил е позакоравявал

Речник на българския език

1. бил е позакоравявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е позакоравявал е производна форма на позакоравявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).