бил е побуявал

Речник на българския език

1. бил е побуявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е побуявал е производна форма на побуявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).